Начална страница | Дом | Деца | ЩАСТЛИВ ЛИ Е ПЪРВОКЛАСНИКЪТ ВИ В УЧИЛИЩЕ?

ЩАСТЛИВ ЛИ Е ПЪРВОКЛАСНИКЪТ ВИ В УЧИЛИЩЕ?

image

Няма значение дали вече чете и пише. За него е много по-важно да умее да общува със съучениците си и да се измъква сам от конфликтните ситуации...

Преди дни училищ­ният звънец отново събра децата зад чиновете. След като въл­ненията около първия уче­бен ден поутихнаха, е вре­ме да прецените дали сина или дъщеря ви стартира правилно в живота. Замис­ляли ли сте се някога дали първокласникът ви е наи­стина щастлив?

Ако детето е ходило на предучилищна подготов­ка, донякъде то вече е за­познато със същинското училище, има представа за реда и правилата, на които трябва да се подчинява. За съжаление обаче днешни­ят първокласник често знае да пише и чете, но не е обучен за общуване в ко­лектив и с непознати.

По­ради това той е подложен на голям стрес: по-големи ученици на път за училище му вземат джобните пари; по-слабите и стеснителни деца търпят агресията на по-силните; някой се при­смива на друг заради физи­чески дефект или поради това, че постоянно греши в клас. Учителите като цяло са демотивирани и много рядко посредничат адек­ватно при разрешаването на детските конфликти и проблеми.

По някаква глупава ло­гика родителите доста че­сто приканват децата към агресия, като им казват: "Ако те ударят, нима така ще стоиш? И ти ще уда­риш! ". Категорично обаче смятам като детски психо­лог, че подобно поведение е неадаптивно за най-мал­ките. Хората са си изгради­ли една много невярна представа, че ако отстъпят пред агресивния, това оз­начава, че са мекушави и слабоволеви.

А всъщност истинските лидери отделят много малко внимание на чуждата нападателност, те са изцяло съсредоточени в постигането на своите соб­ствени цели. Гъвкави са, без да се нагаждат, отстъп­чиви са, без да се страхуват, великодушни са, но не и от­мъстителни. Затова най-прекрасен пример за пър­вокласника е зайчето от анимационното филмче "Ну, погоди!". Анализи-райтесдетето поведението му: винаги с усмивка, а не с лукавство, то успява да се измъкне от лапите на въл­ка.

В случай че вашето дете има проблем с някой агре­сивен съученик, се опитай­те се да му обясните, че дру­гарчето му постъпва зле не зашото е нападателно по природа, а най-вероятно защото има лош пример пред очите си. Опитайте се да го научите във всяка една ситуация да се защитава не като се оправдава, извинява или затваря в себе си, а като се опита да за­почне диалог със своя про­тивник.

На­пример, ако по-голямо момче му пре-бърква джо­бовете, му ка­жете: "Ако ти се случи нещо такова, не се бой, нека да ти пребърка джобовете, но го попитай: "Батко, кажи ми, ако един голям мъж напра­ви същото с теб, ти как ще се чувстваш?" С подобно поведение, от една страна, вие ще го подготвите за евентуален инцидент, а от друга - ще му дадете някак­во знание. Моят опит по­казва, че подобна парадок­сална реакция спрямо на­силника много често го принуждава да промени на­мерението си.

Научете хлапето на сме­лост и откритост. Ако ня­кой му се присмива. че е дебело, го приканете да от­иде при подигравача и съ­всем спокойно, насаме, да му каже: "Ти знаеш ли, че някои хора са дебели, за­щото имат някакво заболя­ване! " Да не забравяме, че децата са по-състрадател­ни от нас. От друга страна, индиректно, вие ще го приучите какдапостъпваи по-нататък в живота, ако някой някога му се прис­мее.

Преодоляването на стре­са във връзка с общуване­то е най-същественото нещо за първокласника. Ако съществува някакъв кон­фликт, който се е превър­нал в доминанта за детето, то по време на час учени­кът постоянно ще мисли само за това, което ще се случи в междучасието или когато си тръгне за дома. Така няма да може да усвои преподавания материал. Ето защо този проблем се оказва много по-важен, от­колкото това дали едно де­те вече знае да чете и пише.

Добавете към: del.icio.us | Digg | Svejo.net | Facebook
  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст