Начална страница | Дом | НЕЖНИ ИЗУМРУДЕНИ РЕСНИ У ДОМА

НЕЖНИ ИЗУМРУДЕНИ РЕСНИ У ДОМА

image

В род Аспарагус има около 300 вида…,

болшинството от които обитават Африка, по-малко са в Европа и Азия. В нашата при­рода има 6 вида аспарагус (зайча сянка), някои от които дават подходяща зеленина за направа на букети. По-голямо значение В цветарството имат топлолюбивите видове, които у нас се отглеждат като стайни растения, в умерено топли помещения. Двата най-популярни декоративни вида, чиито нежни перести клонки често се използват и за гарниране на букети, са  Asparagus plumosus и A. sprengeri.

Перестият аспарагус

Asparagus plumosus (от гр. plumosus - перест) е из­ящен нежен африкански полухраст. Расте във влажни тропически и субтропически гори, по речни долини, в саваните. Увивно, силно разклонено в млада възраст растение с тънки, дълги до 3 м клонки, филокладиите са игловидни, тънки, дълги 0,3-0,5 см, тъмнозелени, прида­ват нежност и лекота на растението. Цветовете са мно­гобройни, дребни, бели; цъфти сравнително рядко. Ка­то саксийна култура са разпространени два вариетета: A. p. nanus - с по-късо и изправено стъбло, с по-къси и нагъсто разположени филокладии и A. p. tenuissimus -с по-издължени листчета. Видът не образува подземни грудки и се отглежда в по-малки саксийки. Нуждае се от повече светлина и по-влажен въздух. По-деликатен е и изисква зимни температури - 15-18°С.

Asparagus densiflorus

Гъстоцветният аспарагус е едно от най-разпростране­ните стайни растения. Той е със силно развита коренова система, по която се образуват грудки, богати на водо­носна тъкан. Стъблата са увиснали, достигат до 3 м дъл­жина, като по-възрастните са снабдени с бодли. Листата (филокладиите) са многобройни и по-едри, отколкото при първия вид; те също са трайни. Заради яркозеленият цвят на филокладиите англичаните наричат този аспара­гус „изумрудена папрат". Цветовете са дребни, бели, ароматни, разположени по цялата дължина на клонката. Понася по-ниска температура и може да зимува при тем­пература 6-10°С, като се полива умерено. През лятото изисква много вода и ако не се полива редовно, образу­ва много подземни грудки, които изпълват саксията и из­тласкват почвената смес. През пролетта, когато се сменя пръстта, тези грудки трябва да се премахват.

Особености

Аспарагусите не обичат пряка слънчева светлина (през горещите часове през лятото се засенчват); могат да се приспособят към ярка светлина или полусянка. За ускоряване на нарастването растенията се нуждаят от по-висока въздушна влажност и редовно поливане. Засу­шаването е вредно, особено за A.sprengeri. Възрастните растения, засадени в саксия, изискват ежегодно смен­яне на пръстта. Подходяща почвена смес е равни части чимовка, листовка, парникова пръст с добавка на пясък. При засаждане на млади растения количеството на лис­товката се увеличава. При усилена вегетация се под­хранва с минерални торове, при което количеството на азота се ограничава, тъй като причинява потъмняване на клонките и влошаване на качеството им.

Размножаване

Всички видове могат да се размножават чрез раз­деляне, но при масово производство това става със се­мена. Кълняемостта на семената не се запазва дълго време (до 1 година), затова старите семена се считат за долнокачествени. Засяването става през януари-февруа­ри в съдове, поставени при температура 15-20°С. Покъл­ват за 4-6 седмици. Когато младите растения достигнат 4-5 см, се пикират в саксийки 6-7 см в диаметър.

Добавете към: del.icio.us | Digg | Svejo.net | Facebook
  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст