Начална страница | Здраве | БОЛЕСТИ ОТ ЦЕЛУВКИ

БОЛЕСТИ ОТ ЦЕЛУВКИ

image

Учените установиха, че дългата и страстна целувка стимулира дейността на ендокринните жлези…

и даже усилва разпада на мастната тъкан. Освен това в кръвта се изхвърлят ендорфини, които не само повишават настроението, но и придават на човека усещането за лекота и бодрост.

От друга страна обаче всяка целувка носи в себе си потенциална опасност - със слюнката се предават възбудителите на множест­во болести. Преди всичко това се отнася за вирусна­та инфекция. Вирусът на херпеса например лесно преминава от един човек на друг дори при мимолет­на целувка, обикновеното "млясване". А за страстни­те смукания няма какво да говорим - това си е почти гарантирано заразяване. Все пак справедливо би било да се отбележи, че населението на нашата планета почти поголовно е инфектирано с херпесния вирус още от детството си. Той се определя при 95% от хората над 20 години. Така че в повечето случаи заразяването като такова не се случва - просто парт­ньорите "си разменят" тези вируси, които вече имат.

Най-разпространената "болест от целувка" е ин­фекциозната мононуклеоза. Неин възбудител е вирус, които в огромни коли­чества се съдържа в слюн­ката на инфектирания чо­век. След злополучната це­лувка на заразения нищо му няма в продължение на няколко седмици. След то­ва се появяват първите признаци на заболяването - главоболие, слабост, об­ща отпадналост. А след няколко дена настъпва кризата - температурата се повишава до 39-40°С, поя­вява се изключително силна ангина, увеличават се лимфните възли. След трескавия период, продължаващ \ около седмица, симптоматиката на мононуклеозата изчезва. Но в повечето преболедували вирусът остава в кръвта и в слюнката няколко годи­ни, а понякога за цял жи­вот. Тези хора са носители на болестта и могат да за­разяват околните. За съ­жаление, това заболяване няма специфична профи­лактика. Не са създадени ваксини, предпазващи от заразяване с този вирус.

Така че всеки човек би мо­гъл да стане жертва на мононуклеоза. Самата бо­лест не е опасна и почти не дава усложнения, но про­дължава дълго и се понася от хората доста тежко. Та­ка че пострадалият дълго ще си спомня за фаталната целувка, с която го е "да­рил" болният партньор.

В медицинската литера­тура все по-често се спо­менава "синдромът на хроничната умора", съкратено СХУ. Тази патоло­гия се проявява с изразена физическа слабост, апатия и бърза умора. Дълго вре­ме посочените симптоми са били свързвани с хиповитаминозата, постоянния стрес, с какво ли не, само не и с инфекция. Но в среда­та на 80-те години бе уста­новено, че в повечето слу­чаи причина за това състо­яние са... вируси. И те съ­що се предават с целувка. И от тях няма специфична защита, може само да се ограничат контактите с непознати.

Чрез целувка може да се заразим и с вируса на хепатит В. Наистина, това e по-скоро казус, отколкото закономерност, защото предаването на този микроорганизъм е възможно само тогава, когато в слюнката има примес и на кръв. Ето защо кръвотече­нията от венците повишават риска от предаване на тази инфекция. Но от нея бихме могли да се предпа­зим чрез ваксиниране, ко­ето се прави на три етапа: втората ваксина се слага месец след първата, а третата - пет месеца след втората. След това никакви, дори и най-страстните целувки не са опасни - по отношение на хепатита, разбира се.

Повечето специалисти признават възможността за предаване чрез слюнката и на бледата спирохета - възбудителя на си­филиса. Това е т.нар. "би­тов" път за заразяване. Освен целувките към него се отнасят другите контак­ти със слюнката - допушване на чужди цигари, използване на чуждо черви­ло или съдове. При опре­делени обстоятелства бих­ме могли да се инфектира­ме дори от гърлото на бу­тилка, която се предава от ръка на ръка. Подобни прецеденти са редки и се разглеждат от лекарите ка­то нелепа случайност. Въп­реки това те се срещат в медицинската практика и се описват в специализи­раната литература. Така че никой не би могъл да из­ключи вероятността от за­разяване със сифилис и при обикновена целувка.

Ако у някого възникнат съмнения във връзка със здравето на партньора му, то след целувката трябва да дезинфекцира контактните лигавици. По-просто казано - тряб­ва да си изплакне устата с антисептик. Това би могло да бъде дори вода за уста с антибактериален ефект. Главното е обра­ботката да се направи колкото се може по-скоро, тогава рискът от заразява­не с много инфекции съ­ществено ще се намали.

 

 

Добавете към: del.icio.us | Digg | Svejo.net | Facebook
  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст