Начална страница | Здраве | ТЕТАНУСЪТ - БОЛЕСТ НА БОСИТЕ КРАКА

ТЕТАНУСЪТ - БОЛЕСТ НА БОСИТЕ КРАКА

image

Инфекцията може да се пипне не само от ръждив пирон…

Причинителите - Clostridium tetani, дебнат в почвата и дори по градските улици. За да проникнат в организма, е достатъчна и малка раничка.

Тетанусът е остра инфекциоз­на болест, позната на човека от хилядолетия. Среща се във всички региони на земята, но честотата на заболеваемост е различна, както и броят на случаите с летален изход. Смърт­ността е много висока, по този показател я изпреварва само бясът. По официалната световна статистика тя отнема годишно около 250 000 човешки живота, но се предполага, че цифрата е още по-голяма - 350-400 000, тъй като много от случаите не са ре­гистрирани.

Най-разпространена е в стра­ните с горещ и влажен климат, в районите с лоша дезинфекция и липсваща профилактика - тоест в бедните и слаборазвити дър­жави в Африка, Азия и Латинска Америка.

Там, където смяната на сезоните не е изразена (тропици и субтропици), тетанусът се сре­ща целогодишно. В умерения пояс има силно изразен сезо­нен характер - проявява се най-вече от края на пролетта до началото на есента. Сезонна болест е и у нас. Затова през месеците на ваканционна по­чивка сред природата или на полска работа трябва да се внимава много с наранявания­та, дори и когато сами по себе си те неса сериозни/.

Clostridium tetani - пръчици със заоблени краища и дълги камшичета (до 20 на брой), имат две местообитания: червата на топлокръвните (човек и животни) и почвата. Живеейки анаеробно, в присъствието на кислород и при температура не по-ниска от 4 С те образуват спори, които са много устойчиви спрямо външни въздействия. На загряване до 90°С издържат до 2 часа, при 100 С (температурата на кипене) загиват след дълго „попарване" -1-3 часа. В суха среда понасят още по-високо термично въздей­ствие - 150 С, в солената мор­ска вода живеят до 6 месеца. Изхвърлени  с  изпражненията,  могат да оцелеят в почвата и върху различни предмети повече от 10 години.

Патогенни свойства тези бак­терии придобиват само при по­падането върху увредени тъка­ни на жив организъм, лишени от достъпа на кислород. Затова особено опасни са прободните рани или раните с дълбоки „джобове", където се създават условия за анаеробиоза. Бо­лестта може да се развие при наранена кожа и лигавица, из­гаряния, измръзвания, гангрена, абсцеси, язви, ухапвания от на­секоми и др. Но най-често вход­на врата за инфекцията стават микротравмите на долните крайници: убождания от остри предмети, например пирони, и дори от трън. Това е причина тетанусът да бъде наричан „бо­лест на босите крака". Да се за­рази може всеки, но рискът е голям най-вече за фермери и хора, контактуващи с почвата.

Попаднал в благоприятни условия, възбудителят започва активно да се размножава, от­деляйки токсичното вещество екзотоксин (тетаноспазмин). То е една от най-силните биологич­ни отрови, отстъпва единствено на ботулотоксина. Атакува нерв­ната система и предизвиква му­скулни гърчове. Под въздей­ствието му се повишава възбудимостта на кората на главния мозък, засягат се дихателният и сърдечният мозъчен център. Може да възникне парализа на дихателните органи и на сър­дечния мускул. При по-тежки и по-продължителни мускулни гърчове не е изключено да се стигне до скъсвания на мускули и сухожилия или счупване на кости.

Първите признаци на болест­та се проявяват най-често от 6 до 14 дни (понякога до месец) след инфектирането. Началните прояви са главоболие, тревожно чувство, раздразнителност, силни изпотявания, затруднено уриниране, нарушен пулс, бо­лезнени спазми на мускулите, затрудняващи отварянето на устата, дъвкането и говора. По­степенно пристъпите на мускул­ни спазми зачестяват и обхва­щат цялата телесна мускулату­ра. Вратът се сковава, главата е отметната назад.

Всеки опит за навеждане на­пред е съпроводен от усилване на спазмите. Болните са крайно чувствителни към докосване, шум или силна светлина. При тетаничен гърч тялото е опънато дъговидно, само главата и пети­те служат за опора, но съзна­нието е запазено. Спазмите на мимическите мускули на лицето придават на болния характерно изражение със застинала сардонична усмивка.

Профилактика

Имунизацията против тетанус обикновено е комбинирана: три ваксини (против дифтерит, ко­клюш и тетанус) в една инжек­ция. Трябва да се започнат ра­но, за предпочитане месец след раждането на детето, и се поставят най-често през 1-ме­сечни интервали. От трите инжекции обикновено се получава висок имунитет, но след няколко месеца тай започ­ва да отслабва. Затова след 1 година трябва да последва реваксинация (между 12-я и 18-я месец). Нова реваксинация се прави към 4-годишна възраст. По-нататък реваксинациите следват през 10-годишен интер­вал.

Тази комбинирана ваксина че­сто дава реакция (заради съ­ставката против коклюш), изра­зяваща се в повишена темпера­тура, липса на апетит, болезне­ност и втвърдяване на мястото, където е поставена. Симптомите се проявяват 3-4 часа след ин­жектирането. Лекарят може да предпише средство за облекча­ване на състоянието. Ако темпе­ратурата не спадне, причината не е ваксината, а вероятно нова-инфекция, Тази имунизация не предизвиква кашлица, нито простудни симптоми. Тя самата не се прави, ако детето е болно от простуда или друга инфекция. При нараняване се прилага про­филактично тетаничен анатоксин и при имунизирани лица, ако от последната имунизация са изминали повече от 12 месе­ца. При неимунизирани освен тетаничен анатоксин се инжек­тира и противотетаничен серум. Той се е използвал, преди да бъде открит тетаничният токсоид, осигуряващ дълготраен иму­нитет. Получава се чрез инжек­тирането на тетанични бактерии на коне, за да бъде предизвик­вана имунна реакция в кръвния им серум. Част от този серум се инжектира на хора при тежки наранявания. Полученият по то­зи начин имунитет се запазва само няколко седмици.

 

Добавете към: del.icio.us | Digg | Svejo.net | Facebook
  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст